Атентати
Солунските атентати, 1903 г.
Атентатите в Солун от 1903 г. са онази прелюдия към Илинденско-Преображенското въстание, която не за пръв и не за последен път в историята на ХХ в. повдига въпроса за тънката граница между борбата за свобода и тероризма. Няколко ученици от Солунската българска гимназия виждат в атентатите единствения път за освобождение на Македония от турско робство и съставят дързък план да прокопаят тунел и да поставят взрив под Солунската отоманска банка, като по този начин се надяват да предизвикат европейското внимание към македонския въпрос. Готови да умрат при своята акция, през април 1903 г. т.нар. „гемиджии" задействат своя план. В четирите дни на терора първо е взривен френският кораб „Гуадалкивир", после е заложен динамит на жп-линията Солун-Цариград, а на 16 април е задействан и главният план - взривяването на банката. Градът е в хаос, повечето от атентаторите загиват, а последствията за българското население - страшни.
Телефони за гласуване:
За SMS и повикване от абонати на Мобилтел, Глобул и Vivacom - 14201
0,60 лв. с ДДС
За обаждане на фиксираните абонати на Vivacom - 0900 10201
0,66 лв. с ДДС
Други начини за гласуване:
1. На телефоните на Редакция „Култура и образование” в Българската национална телевизия:
За чужбина: + 359 2 9830012
За България: 02 / 9830012
2. На електронната ни поща vek@bnt.bg
Атентати
Солунските атентати, 1903 г.
Атентатите в Солун от 1903 г. са онази прелюдия към Илинденско-Преображенското въстание, която не за пръв и не за последен път в историята на ХХ в. повдига въпроса за тънката граница между борбата за свобода и тероризма. Няколко ученици от... виж »
Убийството на Александър Стамболийски, 1923 г.
Покушението срещу министър-председателя Александър Стамболийски е едно от многобройните политически убийства с огромни последствия за страната и със сигурност едно от най-отвратителните. След като управлението му напълно губи... виж »
Покушението срещу цар Борис ІІІ в Арабаконак, 1925 г.
Опитът за убийство на цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак е част от кървавата българска действителност през 20-те години на миналия век и може би единственото покушение, което изненадва не само жертвата, но и самите... виж »
Атентатът в „Св. Неделя”, 1925 г.
Най-страшният терористичен акт в българската история, атентатът в църквата „Св. Неделя" - тогава „Св. Крал" - през 1925 г., е връхна точка в кървавата саморазправа между комунистите и правителството на Александър Цанков. Целта на червените... виж »
Атентатът в Бургтеатер, 1925 г.
Показното убийство на Тодор Паница във виенския Бургтеатър през май 1925 г. е един от многото епизоди на братоубийствената война в редиците на Македоно-Одринската освободителна организация. Племенникът на легендарния кап. Коста Паница е... виж »
Убийството на Гео Милев, 1925 г.
В черната хроника на българския ХХ в. убийството на поета Гео Милев трябва да бъде възприемано не просто като атентат, а като посегателство срещу цялата ни култура и духовност. Взривната вълна от „Св. Неделя" сякаш е помела и последните... виж »
Атентатът в Марсилия, 1934 г.
Екзекуцията на югославския крал Александър І, осъществена в Марсилия от Владо Черноземски, без съмнение се нарежда сред най-големите атентати в световната история на ХХ в. Кралят отдавна е осъден на смърт от ВМРО заради насилствената... виж »
Убийството на Георги Марков, 1978 г.
В началото на септември 1978 г., един мъж в тежко състояние постъпва в лондонската болница „Сейнт Джеймс" със странното обяснение, че е бил ранен от човек с чадър. Това е българският писател-емигрант Георги Марков, известен с... виж »
Турските атентати, 1984-1985 г.
Извършени от български турци през 1984 и 1985 г., атентатите на гара Пловдив, летище Варна, гара Буново и хотел Сливен, са една от най-чудовищните рожби т.нар. „Възродителен процес". Насилствената промяна на мюсюлманските имена довежда и до... виж »
