Атентати
Убийството на Александър Стамболийски, 1923 г.
Покушението срещу министър-председателя Александър Стамболийски е едно от многобройните политически убийства с огромни последствия за страната и със сигурност едно от най-отвратителните. След като управлението му напълно губи подкрепа извън средите на селячеството, а срещу него застава цялата българска интелигенция, армията и останалите политически партии, на 9 юни 1923 г. е извършен военен преврат. Няколко дни по-късно законният министър-председател е заловен и заедно с брат му Васил е подложен на нечовешки изтезания в къщата им край с. Славовица. Рязан с нож и прободен близо на сто места, на 14 юни Александър Стамболийски издъхва в нечовешки мъки. Впоследствие главата му е отрязана. След тази садистична екзекуция, колелото на насилието в българската история отново се завърта, помитайки след себе си малкото останал здрав разум в политическата ни действителност.
Телефони за гласуване:
За SMS и повикване от абонати на Мобилтел, Глобул и Vivacom - 14202
0,60 лв. с ДДС
За обаждане на фиксираните абонати на Vivacom - 0900 10202
0,66 лв. с ДДС
Други начини за гласуване:
1. На телефоните на Редакция „Култура и образование” в Българската национална телевизия:
За чужбина: + 359 2 9830012
За България: 02 / 9830012
2. На електронната ни поща vek@bnt.bg
Атентати
Солунските атентати, 1903 г.
Атентатите в Солун от 1903 г. са онази прелюдия към Илинденско-Преображенското въстание, която не за пръв и не за последен път в историята на ХХ в. повдига въпроса за тънката граница между борбата за свобода и тероризма. Няколко ученици от... виж »
Убийството на Александър Стамболийски, 1923 г.
Покушението срещу министър-председателя Александър Стамболийски е едно от многобройните политически убийства с огромни последствия за страната и със сигурност едно от най-отвратителните. След като управлението му напълно губи... виж »
Покушението срещу цар Борис ІІІ в Арабаконак, 1925 г.
Опитът за убийство на цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак е част от кървавата българска действителност през 20-те години на миналия век и може би единственото покушение, което изненадва не само жертвата, но и самите... виж »
Атентатът в „Св. Неделя”, 1925 г.
Най-страшният терористичен акт в българската история, атентатът в църквата „Св. Неделя" - тогава „Св. Крал" - през 1925 г., е връхна точка в кървавата саморазправа между комунистите и правителството на Александър Цанков. Целта на червените... виж »
Атентатът в Бургтеатер, 1925 г.
Показното убийство на Тодор Паница във виенския Бургтеатър през май 1925 г. е един от многото епизоди на братоубийствената война в редиците на Македоно-Одринската освободителна организация. Племенникът на легендарния кап. Коста Паница е... виж »
Убийството на Гео Милев, 1925 г.
В черната хроника на българския ХХ в. убийството на поета Гео Милев трябва да бъде възприемано не просто като атентат, а като посегателство срещу цялата ни култура и духовност. Взривната вълна от „Св. Неделя" сякаш е помела и последните... виж »
Атентатът в Марсилия, 1934 г.
Екзекуцията на югославския крал Александър І, осъществена в Марсилия от Владо Черноземски, без съмнение се нарежда сред най-големите атентати в световната история на ХХ в. Кралят отдавна е осъден на смърт от ВМРО заради насилствената... виж »
Убийството на Георги Марков, 1978 г.
В началото на септември 1978 г., един мъж в тежко състояние постъпва в лондонската болница „Сейнт Джеймс" със странното обяснение, че е бил ранен от човек с чадър. Това е българският писател-емигрант Георги Марков, известен с... виж »
Турските атентати, 1984-1985 г.
Извършени от български турци през 1984 и 1985 г., атентатите на гара Пловдив, летище Варна, гара Буново и хотел Сливен, са една от най-чудовищните рожби т.нар. „Възродителен процес". Насилствената промяна на мюсюлманските имена довежда и до... виж »
