Атентати
Покушението срещу цар Борис ІІІ в Арабаконак, 1925 г.
Опитът за убийство на цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак е част от кървавата българска действителност през 20-те години на миналия век и може би единственото покушение, което изненадва не само жертвата, но и самите нападатели. На 12 април 1925 г. българският монарх отива на лов за глухари в Етрополския балкан. На връщане колата му минава през прохода Арабаконак, но попада на засада от анархисти, които дори не подозират на кого са попаднали. Започва престрелка, двама от придружителите на царя са убити, когато на сцената се появява автобусът по линията Орхание-Пловдив. Пътниците ужасено се разбягват и в този момент Борис ІІІ успява да се промъкне до шофьорската седалка, сам сяда зад волана и след като събира по пътя си бягащите хора стига до Орхание. В пресата се вдига голям шум, отприщва се нова вълна от терор, а само няколко дни по-късно е извършен и атентатът в „Св. Неделя".
Телефони за гласуване:
За SMS и повикване от абонати на Мобилтел, Глобул и Vivacom - 14203
0,60 лв. с ДДС
За обаждане на фиксираните абонати на Vivacom - 0900 10203
0,66 лв. с ДДС
Други начини за гласуване:
1. На телефоните на Редакция „Култура и образование” в Българската национална телевизия:
За чужбина: + 359 2 9830012
За България: 02 / 9830012
2. На електронната ни поща vek@bnt.bg
Атентати
Атентатите в Солун от 1903 г. са онази прелюдия към Илинденско-Преображенското въстание, която не за пръв и не за последен път в историята на ХХ в. повдига въпроса за тънката граница между борбата за свобода и тероризма. Няколко ученици от...
виж »
Покушението срещу министър-председателя Александър Стамболийски е едно от многобройните политически убийства с огромни последствия за страната и със сигурност едно от най-отвратителните. След като управлението му напълно губи...
виж »
Опитът за убийство на цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак е част от кървавата българска действителност през 20-те години на миналия век и може би единственото покушение, което изненадва не само жертвата, но и самите...
виж »
Най-страшният терористичен акт в българската история, атентатът в църквата „Св. Неделя" - тогава „Св. Крал" - през 1925 г., е връхна точка в кървавата саморазправа между комунистите и правителството на Александър Цанков. Целта на червените...
виж »
Показното убийство на Тодор Паница във виенския Бургтеатър през май 1925 г. е един от многото епизоди на братоубийствената война в редиците на Македоно-Одринската освободителна организация. Племенникът на легендарния кап. Коста Паница е...
виж »
В черната хроника на българския ХХ в. убийството на поета Гео Милев трябва да бъде възприемано не просто като атентат, а като посегателство срещу цялата ни култура и духовност. Взривната вълна от „Св. Неделя" сякаш е помела и последните...
виж »
Екзекуцията на югославския крал Александър І, осъществена в Марсилия от Владо Черноземски, без съмнение се нарежда сред най-големите атентати в световната история на ХХ в. Кралят отдавна е осъден на смърт от ВМРО заради насилствената...
виж »
В началото на септември 1978 г., един мъж в тежко състояние постъпва в лондонската болница „Сейнт Джеймс" със странното обяснение, че е бил ранен от човек с чадър. Това е българският писател-емигрант Георги Марков, известен с...
виж »
Извършени от български турци през 1984 и 1985 г., атентатите на гара Пловдив, летище Варна, гара Буново и хотел Сливен, са една от най-чудовищните рожби т.нар. „Възродителен процес". Насилствената промяна на мюсюлманските имена довежда и до...
виж »
Последният голям български атентат през изминалото столетие. е убийството на Андрей Луканов - 40-ият български министър-председател и седмият, жертва на убийство. Въпреки че обикновено винаги има телохранител до себе си, на 2 октомври 1996 г....
виж »