Медиите за нас
Дневен Труд: БНТ и оперното чудо - на игра като на игра
Финалът на телевизионната кампания “Българските събития на XX век” поднесе (приятна) изненада в четвъртък вечерта. С 26,56% на първо място се изкачи “Българското оперно чудо”. 16,77% от гласовете нареди на втора позиция “Построяването на Димитровград”, а на трето - “Шестият сърдечен тон” (12,97%). Очакваните, но оспорвани от коментаторите в студиото на БНТ фаворити - 9 септември (5,79%) и чушкопекът (1,40%), заеха последните места в класацията. Защо публиката пак гласува неочаквано и научаваме ли повече за себе си от крайното подреждане? “Труд” предлага коментара на доц. Искра Баева.
Кое е събитието на ХХ век според съвременните български граждани? Ами - талантът! Българското оперно чудо олицетворява онзи талант, който българите много уважават, но на който обикновено силно завиждат!
Изборът на българите има обяснения. Първо, това беше изборът и на Бойко! Вярно, не на Борисов, а на Василев, но името си е име! (Б.р. - в студиото на БНТ водещият на “Панорама” Бойко Василев пожела “Българското оперно чудо” да спечели.)Вярно е и това, че когато посочи предпочитания си избор, Бойко Василев го придружи с дълбока въздишка и уговорката, че той е желан, но невъзможен. Защото българите, които познаваме, не биха могли да изберат нещо толкова творческо, градивно и културно. Защото винаги са предпочитали политически събития, битки, трагедии и героизъм. Е, оказа се, че личният избор на Василев е по-близък до гласувалите в телевизионната игра българи, отколкото общата ни представа за това какво мисли съвременникът ни. Защо?
Първият е в характера на допитването. Поредната (вече българска по замисъл) историческа класация на обществената телевизия е нейният отговор на многобройните риалити шоута на частните телевизии. С други думи, това преди всичко е игра.
В тягостните времена, когато по страниците на еднообразните вестници и от единствените радио и телевизия се лееха безкрайните речи на едни и същи партийни и държавни лидери, почти всички реагирахме с разказване на вицове и надпреварване в измислянето на забавни и невероятни истории за същите досадни лица.
Участието в телевизионната игра за избор на събитие на ХХ век повтаря реакциите от онова безвъзвратно (надявам се) отминало време - съвременните българи отговарят на сериозните въпроси по същия несериозен начин. Продължавам да съм уверена, че в анкетата участват предимно млади българи, умело боравещи с модерни технологии.
А не по-консервативните ни сънародници, които разчитат на шанса да пробият заетите телефонни линии. Гласовете на младите, че събитие (!?!) на века е българското оперно чудо е проява на чувството за хумор и протест срещу мисленето на старите. Най-щастлива от избора би трябвало да бъде националната опера, но едва ли ще видим денонощни опашки пред билетните й каси.
Дали пък младите не виждат така идеализирания облик на нацията - любители на операта като италианците? Но колко пъти сте чули оперни мелодии като GSM-сигнал? Едва ли някой ще повярва на оперния образ на нацията, като имаме предвид колко скромно (не като качество, а като количество) е посещавана българска опера, колко рядко чуваме оперна музика по радиото или по телевизията, за да е оставила дълбоки следи в съзнанието на младежите.
Идеята, че оперното изкуство е било любимото на българите през ХХ в. ми напомни за писмо на Тодор Живков от 80-те години до съпартийци, предложили да се изгради голф игрище край София. Живков “приветства” решението с разбирането “за все по-широкото популяризиране на традиционната за българския народ игра на голф”.
А едно от моите обяснения е, че младите обичат първо природата - както географските дадености на родината ни, така и от Бога дадените ни таланти - оперните гласове, а не постигнатото със съзнателните ни усилия. В техния избор личи скритото убеждение, че всичко добро идва от природата, а всичко лошо от нашата дейност върху нея.
Най-лесно обяснимо е второто място за Димитровград. Съществува голям град с достатъчно жители, които, независимо дали са “повредени” и “червена крепост”, но с тази игра получиха шанса да излязат от 20-годишното затъмнение и да припомнят за себе си. И получиха своите 15 минути слава, независимо от многобройните негативни коментари на специалисти и неспециалисти в студиото на БНТ. Чест и слава на местния патриотизъм, без него няма и национален!
Още по-забавно изглежда третото място за “Шестия сърдечен тон”, открит от д-р Иван Митев. Ако е вярно изказаното предположение, че за него са гласували колегите на сина му, също лекар, то сме в правото да зададем въпроса: Ако колегите на един лекар могат да извоюват трето място в национална класация, то колко ли души са участвали в нея?
Много българи, между които съм и аз, за пръв път разбраха за това откритие от анкетата на БНТ и приятната изненада може да е прераснала в гласуване. Този избор е и най-големият комплимент за класацията - на сериозно или не, от нея могат да се научат и нови неща.
А обсъжданията в студиото са сред важните причини за протестното и с чувство за хумор гласуване. Повечето анализатори се оказаха толкова силно политизирани, че активизираха антиполитическите нагласи. Както по време на изборите, гласоподавателите демонстрират желанието си да отхвърлят политическата класа, така и зрителите отхвърлиха политиката, дори и за отминали политически събития. Комично прозвучаха страховете, че “9 септември” може да се окаже събитието на ХХ в. Какво ли да кажем за обясненията за зловещата деструктивна роля на “известна политическа сила”. На мен поне ми прозвучаха като обясненията за неуспехите на социалистическа България със световния империализъм…
