В четвъртък избираме атентата на ХХ век

Новини

02.02.2010, 10:12

Къде е границата между национално-освободителните борби, борбата за власт и тероризма, когато говорим за атентатите на ХХ век, особено тези с подписа на ВМРО. Вероятно е въпрос на прочит на историята, но и повод да погледнем в не толкова далечното си минало, за да видим там един интересен аспект на политическо поведение.

Гости в студиото на „Денят започва” за разговор по темата бяха проф. Георги Марков и Ангел Джамбазки от ВМРО.

На въпроса как се класират атентати Ангел Джамбазки отговори, че според него разделението трябва да бъде по цели, защото разделението по средства е ясно – те са технически, въпрос на организация, въпрос на подготовка. Едните целят уреждане на сметки, политически борби, премахване на противници, а тези, които са свързани с историята на организацията – те са били национално ориентирани, борба за национално освобождение, национално обединение – крайна форма, разбира се, но борба тогава легитимна и законна, тъй като и насрещната страна е воювала със същите средства. Те са поддържали държавни такива организации, които са били насочени към това да изселят българското население от окупираните български територии, да го претопят, да го превърнат в гръцко, сръбско или подобно, и дейците на организацията не са имали друг избор освен да отвръщат на силата със сила.

Проф. Георги Марков посочи на свой ред, че в един атентат има интелектуален подбудител, има поръчител, има организатор, има и извършител. Освободителната борба е прибягвала до средствата на терора, каза той и даде за пример солунските атентати, Марсилския атентат, когато Владо Черноземски убива крал Александър, мъчителя на българите в Македония. Целта не оправдава, но целта определя средствата както в политиката, така и в терора.