Има спортни дисциплини, в които свещените думи на барон Пиер дьо Кубертен не трябва да важат. Дисциплини, които подлагат състезателя на свръхчовешко натоварване; в които и най-малката грешка може да доведе до непоправимото. За съжаление, това се видя точно преди старта на 21-вите зимни олимпийски игри. Едно невинно 21-годишно момче, водено от безкористните си мечти да бъде олимпиец, стана жертва на най-бързия улей за шейни в света - Уистлър Слайдинг Сентър.

Трагедията с Номар Кумариташвили ни връща около половин век назад в развитието на спорта.В Инсбрук 64-та британски състезател по шейни и австралийски скиор-алпиец намират смъртта си на тренировки. Третият и последен довчера инцидент, довел до непоправимото на зимни игри, е от Албервил 92-ра с швейцарския състезател в демонстративната дисциплина
скоростно ски-спускане.

Но подобни случаи в наши дни са недопустими. Във времена, когато сигурността на състезателите уж е първа грижа на организаторите, особено когато става дума за най-голямото спортно събитие. И именно заради това смъртта на младия грузинец трябва да тежи на съвестта на чиновниците от МОК и световната федерация по шейни. Сякаш улисани в стремежа за разширяване на олимпийското участие в един от най-опасните спортове, те допускат състезатели от държави, които дори нямат никакви условия за развитие, като например България.

Ако в лекоатлетическия спринт масовото участие носи характерния олимпийски колорит, в шейните то говори само за пълно безумие. Затова, вместо да подсмърча на пресконференции, Жак Рох отдавна трябваше да вземе мерки. Мерки, сходни с политика на шефовете на ски-скока, които след комичните изпълнения на Еди „Орела" Едуардс в Калгари 88-ма поставиха в строги рамки раздаването на олимпийски квоти. Защото по-важен и от победата, и от участието, е човешкият живот.