- Участието ни като за първа олимпиада може да се каже, че е нормално. За голямо съжаление нивото ни е ниско, но това се дължи на тренировките в подготвителния сезон.
- С колко километра влезна в улея, когато едва ударжа шейната на един ляв завой?
- Около 135 км/ч.
- И как я ударжа? Мислеше ли, че ще паднеш? Чудо ли стана?
- Принципно често се случват такива залитания, но с опита ние понякога можем да овладеем ситуациата и така успях да си възвърна контрола.
- Кой е този твой улей, който познаваш, защото знаем, че в България няма улеи, даже в Източна Европа няма? Всъщност на колко си се спускал?
- В Европа..в Германия има 4 улея и всичките съм ги минал. Стигъл съм до 80% от улеите в света съм минал, но въпроса не е само да си бил на тях, а и да имаш необходимата тренировка.
- Колко време беше тази тренировка при вас?
- За голямо съжаление още преди сезона имахме само две седмици за тренировка и след това директно отидохме на състезанията, на Европейски и Световни първенства.
- Наистина ли беше на финала, когато се случи трагедиата с грузинеца?
- Не, не тозно на финала, бях на старта, но три номера след него бях аз и реших, че искам да имам телевизор, за да видя как той ще се представи и след това да се приготвя и аз за старт. Той минаваше точно в последния вираж и исках да видя как ще се представи и за какво време и тогава видях грешката, която допусна във виража с един доста фатален завършек. Подейства ми доста лошо и искам да си го изтрия това от съзнанието, защото е ужасно. Всеки път, когато финиширах и минавах през фаталното място, изникваше в съзнанието ми тази ужасна гледка.
- Ти видя точно какво се случи на монитора?
- Да, видях.
- Тези кадри бяха спрени от организаторите и нашата телевизия не ги показа на българските зрители.
- Ужасно е, по-добре че не са го видяли. Гледката беше покъртителна. Според мен момчето е починало на място. Не знам каква е вашата информация, но докато го вкарваха в линейката продължаваха със сърдечния масаж, 5 минути след инцидента.
