"Моята телевизия" - Втора награда
Студент 2-ри курс, специалност "Финансов мениджмънт" в Стопанска академия "Д. Ценов"
Аз мога без телевизия. Човечеството няколко хилядолетия се е справяло със света и е градило свят без нея. Ще виждам близкия пейзаж от нивото на човешкия ръст, на дървото или покрива. Погледът ще достига до хоризонта и ще си мисля, че Земята е плоска и се крепи на китове. Ще ровя в нея и ще се надявам да открия прегърнати скелети на хора, за да предположа нещо за любовта преди нас – за Тадж Махал изобщо няма да съм чувала. В съседния град може би ще се води война, а на сто километра от мен може би ще разрязват ламарините на колата, от която ще се опитват да извадят тялото на брат ми. Няколко часа или дни спокойствие вповече. Малко по-дълга заблуда. Нищожните знания за финансовия живот на държавите ще ме правят щастлива и всичко, което ще съм чувала като макроикономически план, ще се свежда до библейското "седем сити и седем гладни години". Смешни малки пространства. Благословено невежество. Освободена от съвременния кошмар, може би ще се вглеждам в звездите и като не виждам кучето Лайка, изгарящата "Колумбия" или дефектите на "Индевър", ще се досетя за естествената красота на религиозното усещане.
Но аз ще разполагам само със своя живот – живот в единствено число и в единствено, непроменимо време. Той просто няма да ми стигне, за да прочета световните библиотеки и да напълня паметта си. Ако любимият ми актьор си отиде, аз ще изпитам абсолютната безнадеждност на онази секунда, когато телевизията показва черен екран след съобщаването на подобни вести. И ще чакам Господ да ми подари сън, който да започва с репликата на Радина Червенова: "Тази вечер БНТ ще излъчи филм с участието на актьора".
Всъщност чудовищният и велик ХХ век роди телевизията именно поради острата нужда от актуалност и памет. Онова, което се е случило за човечеството с нейната поява, се случва ежедневно и ежеминутно за отделната личност в ХХІ век. Аз градя своя свят не толкова чрез нищожния опит на единичния си живот, колкото чрез визуалната селекция, направена от телевизионерите. Всяка вечер живея едновременно на седемте континента, преживявам зима и лято, управлявам и бедствам, надниквам в научните лаборатории и умирам в южна Африка от СПИН. Познавам недосегаеми хора и дори имам преимуществото те да не ме познават. Споря с някого, казвам на министъра на образованието всичко, което ми е на сърце, и се смея, когато и Бойко Василев приключи предаването си с министерското обещание, че "ще се видим точно след една седмица", защото нито ще е "точно", нито "ще се видим".
Личността на ХХІ век, моето "аз", разтоварено от натрупаните през хилядолетията знания и миражи, за да не се препълни и да полудее, има благодатта да се ползва от телевизията. Моята телевизия "чете" Интернет и същевременно ме предпазва от неговата угроза. Така аз подбирам, съчетавам и оформям за себе си уникални ценности. Обратно на течението на масовките, рекламите, политическите манипулации и папарашките брътвежи, аз отсявам в съзнанието и в активния си живот стойностите, които са ми необходими. За да не се заблудя в коя държава и в кои времена живея. За да живеят с мен отишлите си и бъдещи хора. За да съм астронавт, възкресител, икономист, политик, актьор и учен.
И моята малка планета, носейки сред звездите единствения ми живот, да бъде божествено жива.