Хемодиализата - метод на лечение или проблем

• Какво представлява хемодиализата днес у нас: метод на лечение или социално–медицински и икономически проблем? За световната наука тя е едно от най-големите открития на медицината за ХХ век. За други - живото-спасяващ лечебен метод. За трети - извор на многобройни медицински усложнения. За обществото и семейството на болния - социален проблем, за четвърти-финансово икономическо бреме. Докъде стига истината и докъде се простират погрешното тълкование на някои факти, злонамереността и учудващата некомпетентност от страна както на медицинската така и на цялата ни общественост? Отговорът на този въпрос е труден. Все пак след като толкова много статии се изписаха за хемодиализното лечение от различни категории автори /за съжаление и от работили или работещи по проблема!/, този факт говори, че хемодиализата като проблем ги вълнува. Хемодиализата за сега остава основният лечебен метод за очистване на кръвта.В апаратурата за хемодиализа са фокусирани постиженията на съвременната електроника, мониторизация и компютъризация. Това изисква участието и на биолози, химици и инженери в лечебния процес. Заболяванията и техните усложнения,нуждаещите се от хемодиализно лечение ангажират много лекари с различни специалности: интернисти, хирурзи, нефролози, реаниматори, невролози, психолози, диетолози и рехабилитатори. В България има вече 63 диализни центрове, които работят на три смени /денонощно/ и диализират над 3000 болни. Създадени са и профилирани диализни центрове – за диабетно болни, за деца, за болни сьс съпътстващи инфекциозни заболявания / хепатит, СПИН и др./, за болни с остра бъбречна недостатъчност /ОБН/. Ако не съществуваха тези центрове, за 10 – 15 дни, болните ще завършат летално. В публикациите на медиите се прокрадват нотки, внушаващи тенденции за окрупняване на диализните центрове и дори за закриване на някои от тях. Не довежда ли тази идея кьм риска болните да загубят социалната си придобивка – разстоянието от местоживеенето им до диализния център да не е повече от 40 – 50км? Резонно е да се мисли за разширяването на съществуващите центрове. Привържениците на тезата,че развитието на хемодиализата пречи на бъбречната трансплантация, трябва да си припомнят т.н. “теория на вероятностите”, според която колкото повече болни има на хемодиализно лечение, толкова по-голяма е вероятността да се получи по-пълно и по-точно съвпадение при трансплантация на бъбрек от трупен донор.
• Преди повече от 40 години американските изследователи стигнаха до извода, че при определяне на немедицинските показания за лечение с периодична хемодиализа в специализираните комисии за определяне на критерии за включване на болните в програмна хемодиализа трябва да има психолог или социален работник /социолог/. Сред тези индикации те поставят на първо място степента на интелигентност на болния, на второ лабилността или стабилността на нервната система респективно психиката и на трето – възможността за колаборация между пациентите и лекуващия ги персонал. На тази тема периодично се провеждат симпозиуми, конференции и др. Известно е, че соматичното състояние влияе на психиката. Но при хемодиализата има още един въздействащ момент: фактът че живота на болните зависи от “един апарат” и че при 50% от тях това е до края на живота им! При другите 50% до евентуална успешна бъбречна трансплантация!? Особена роля за стабилността на психиката на болните играе и успешния оперативен съдов достьп. Успехът на сложните понякога реконструкции при артерио-венозните анастомози и поставянето на изкуствени съдови протези, действат тонизиращо на психиката им. Възможността болните да сменят през зимния и летния сезон диализния център, като провеждат лечението си в Смолян и Велинград действа благоприятно на психическото им състояние. Много важен момент е провеждането на рехабилитационни и физиотерапевтични процедури на нашето Черноморие.
• От социална гледна точка важно е да се има предвид промяната в работния ритъм на болния, специфичната му трудова дейност и др., преценени от гледна точка на самото лечение - три пъти седмично по 4-5 часа. Това се отразява върху социалното място на болния в обществото и в семейството. Възникват проблеми: по-ниско заплащане, специална диета, отражение на някои усложнения върху ендокринната му система и от там – върху психичното му равновесие. Ето защо болните не трябва да се лекуват чрез хемодиализа повече от 2-3 години. Във рамките на този период трябва задължително да бъдат подложени на трансплантация. Финансово – икономическите проблеми винаги са били едни от най–трудно разрешимите за нашата страна. Неразбиране, липса на компетентност, а напоследък и завидна меркантилност утежниха проблемите на хемодиализата. В развитите страни парламентите гласуват отделен бюджет за хемодиализните центрове. И у нас от няколко години официално такъв бюджет се гласува в Народното сьбрание, но не се изпьлнява нито в необходимия обем, нито своевременно. Бурното и динамично развитие на техниката изисква навременна подмяна на апаратурата с такава,която осигурява успешно и ефективно лечение. Консумативите задължително трябва да бъдат за еднократна употреба, а скъпите медикаменти, предпазващи от редица усложнения своевременно доставяни. Диализата е лечение без алтернатива и с трансплантацията взаимно се допълват.
• Ето защо предвижването на финансово – икономическите въпроси трябва да бъде поверено на широк кръг от специалисти, които да бъдат в помощ при провеждането на търгове.
• При мисълта, че ще им бъде трансплантиран бъбрек или дори само, че са подходящи за този вид лечение, болните стават психически стабилни и колаборативни. Ефективната хемодиализа постига пълна рехабилитация, която пък е предпоставка за успешна трансплантация. Успешното лечение на болните ги преобразява личностно. Реинтеграцията им в обществото и семейството бързо отхвърля социалните проблеми. За успеха на хемодиализното и трансплантационно лечение е необходима да бъде осигурена финансово – организационна и морална подкрепа както от медицинската общественост, така и от болните в цялата страна.