През 60-70-е години на 20 век в САЩ се заражда и развива идеята за сноуборда - съчетаване на скейтборд, сърф и каране на ски. Този спорт е най-новата дисциплина в Олимпийските игри - включен е в състезателната програма през 1998 година. Всеки от стиловете в него - халфпайп, паралелен гигантски слалом и сноуборд крос, изисква специално състезателно трасе.
Паралелният гигантски слалом е състезание, при което сноубордистите се състезават един до друг на две паралелни трасета с дължина около 200 м и разположени на един и същи склон. От особено значение е теренът на пистите да бъде максимално еднакъв. Спусканията са две, а победител е този, който за финишира за най-кратко време.
При халфпайпа сноубордистите изпълняват серия от скокове и демонстрират умения, които се оценяват по степен на сложност, оригиналност и точност на изпълнението. Изпълняват се и задължителни фигури, които са от голямо значение за оформянето на крайния резултат.
При сноубордкроса състезателите се спускат в групи по четирима по специални трасета. Състезанието по сноуборд крос е разделено на няколко части - виражи, скокове, ролер-костери и скоростни отсечки.
