Фигурното пързаляне е първият зимен олимпийски спорт. Далеч преди първите Зимни олимпийски игри през 1924 г. в Шамони, в Лондон през 1908 г. леденият спорт е част от Летните олимпийски игри. Първоначално състезанията са за мъже, жени и двойки /които са прародителя на сегашните спортни двойки/. Танцовите дуети са включени в олимпийската програма чак през 1976 г. в Инсбруг.
Името на спорта идва от рисуването на фигури по леда. В последствие пързалянето се развива с включването на скокове, пируети и различни видове стъпки, за да се стигне до сегашния му вариант. Така наречената „задължителна програма", която именно представлява рисуването на фигури, дори вече е премахната от състезания от Игрите в Албервил през 1992 г.
Във фигурното пързаляне има четири дисциплини: мъже, жени, спортни двойки и танцови двойки. В първите три категории състезанието се провежда в два етапа - кратка програма и волна програма, а при танцьорите етапите са три - задължителен танц, оригинален танц и волна програма. Макар тук класирането да не става посредством метър или хронометър има много строги правила, задължителни елементи и изключително сложна и прецизна съдийска система за оценяване, която беше използвана за първи път на Олимпиада в Торино през 2006 г.
Българската олимпийска история в този спорт започва през 1984 г. на Игрите в Сараево, където стартира танцовата ни двойка Христина Боянова - Явор Иванов. Най-големият успех в този спорт е свързан с имената на други танцьори - Албена Денкова и Максим Стависки. Те са двукратни световни шампиони от 2006 г. и 2007 г., а на Игрите в Торино се бориха за медалите, но в крайна сметка се класираха пети.
Във Ванкувър за първи път от 26 години насам няма да има български състезатели във фигурното пързаляне.
Фаворити за разпределението на медалите са Русия, Китай, Канада, САЩ, Франция, Швейцария, Италия, Финландия, Германия, Япония, Корея.
