Етимологията на думата „хокей" вероятно се корени във френското „hoquet", което означава „гега на овчар" - първообраз на стика, използван от състезателите по време на игра. Сред имигрантските среди в Канада през 19 век се практикуват различни версии на този спорт, но първото писменно доказателство за хокея на лед като спорт е за играта на британски войници, разположени в Кингстън и Халифакс през средата на 1850 г.. Двайсет години по-късно - през 1870 г., ученици и студенти от Монреал създават правилата на надпреварата. В началото на 20 век играта е пренесена и в Европа под името „канадски хокей". Днес хокеят на лед е изключително популярен в страни като Русия, Канада, САЩ, Финландия, Чехия, Швеция и Словакия.

Хокеят на лед е изключително динамичен спорт. На леда всеки отбор разполага с 6 полеви играчи - 3 нападатели, 2 защитници и вратар. На резервната скамейка има поне десетима хокеисти, готови да влязат в игра във всеки момент. Смените тук са чести заради голямото натоварване на състезателите - средно на мач един хокеист пробягва около 10 км.

Регламентът на олимпийския турнир предвижда в първата фаза да се играят мачове в три групи с по четири отбора. При втората фаза се прави класиране за всички според брой точки, голова разлика, вкарани голове, място в ранглистата. Първите четири отбора се класират за четвъртфиналите директно, а останалите осем отбора играят квалификации. Следват полуфинали, мач за трето място и финал.